Бургас, морето и неговите таланти: Пролетина Палова
Пролетина Палова е само на 20 години, но открива различни свои творчески качества. Младата дама е завършила немската гимназия в Бургас и продължава своето развитие в красивия град Виена, където тя следва медии и комуникации. За повече подробности около творчеството на Пролетина, екипът на радио POWER се срещна с нея.
Power FM: Здравей, Пролет! Благодарим ти за отделеното време. С удоволствие бихме искали да чуем нещо повече за теб. Би ли ни разказала как разбра или усети, че писането е нещо, което ти носи удоволствие?
Пролет: Писането само намери път към мен. Още като малка заявих, че аз съм писател, не „ ще бъда”, а „съм”. Винаги съм обожавала да чета, за мен литературата е един друг свят, в който са скрити и пресъздадени човешките чувства, падения и копнежи. Свят, който ти дава много и не иска нищо в замяна, свят, който ти предоставя възможността да изпиташ и изживееш толкова много неща, които дори не си подозирал, че съществуват или че можеш да почувстваш.
PFM: Какво мислиш е нещото, което успява да те инспирира в творческия процес?
Пролет: Намирам вдъхновение в най-различни предмети, хора и ситуации. Музата идва внезапно и неочаквано, връхлита те и нямаш избор – трябва да запишеш това, което ти казва на всяка цена. Случвало ми се е да игнорирам Музата с главно М и тя да не ме остави намира, докато не запиша всичко в главата ми. А друг път изчезва толкова светкавично бързо, че дори не мога да я уловя.
PFM: Участието ти по различни конкурси като „Млад разказвач“, изявите ти на сцена при #ПрочетиМи и срещата ти с други автори успяват ли да те амбицират повече към това да подхождаш към творчеството си като повече от хоби?
Пролет: Да, определено. Преди събитието ПрочетиМи не можех да си представя да изляза пред публика и да чета нещо, написано от мен, бях плаха, предпазлива, беше ме страх от провал. Но в писането няма провал – дали ще намериш път към своята публика – онази, в която думите ти ще оставят следа, или ще е „просто” лично удовлетворение от написаното, все е ценен опит, който не можеш да получиш от никъде другаде. Когато за първи път (а и за втори) видях на живо любимия ми български писател, ми се насълзиха очите от вълнение, буквално не можех да си намеря място от щастие. И до днес срещите с него са най-голямата ми мотивация. Освен това, нямам думи да опиша чувството, когато друг млад писател хареса нещо, което си написал, или те поздрави за това, което правиш... Благодарение на ПрочетиМи се запознах с много млади хора, които не само четат, но и пишат. Тези хора доказват, че твърдението „младите не четат” е само заблуда. Всеки един човек, с когото съм се запознала на някое от събитията или съм прочела/чула нещо написано от него, в края на деня е вид мотивация за мен, защото знам, че и други в тълпата изпитват и правят това, което и аз – и тогава усещам, че си струва да продължа да пиша.
PFM: Би ли си представяла да се занимаваш професионално един ден с писане?
Пролет: Със сигурност мога да си представя да се занимавам професионално с писане, но целта ми не е да забогатея от това, а по-скоро книгите ми да си „осиновят” , ако мога така да се изразя, своите хора, да намерят път към онези, за които написаното ще е важно, да намерят съмишленици, да подбудят чувства и размисли, да променят вътрешния свят на читателя, а защо не и външния.
PFM: Любопитно ни е да те попитаме дали имаш любима своя творба и какво е довело до създаването й?
Пролет: Ще кажа едно от най-любимите ми стихотворения, писано за човек, който срещнах съвсем случайно – името му е Димитър, уличен музикант във Виена. Свиреше на една от спирките до университета, докато не стана прекалено студено. Когато чу мен и моя приятелка, че говорим на български, веднага ни запита дали сме от България и от кой град точно. След това пя и свири бургаски песни, докато не ни дойде трамвая. А на нас толкова мило ни стана, че нарочно изпуснахме няколко трамвая, за да го слушаме.
Улична среща
(на Митко)
И ти става драго на душата,
че твой сънародник на земята, ей там
седнал е и пее колкото му глас държи
стар е вече, но още пее с всички сили
със замръзналите пръсти на китарата дрънчи
тя китарката - една счупена, с тиксо лепена,
но пее той, как пее
с всички сили, с изнемогнал глас
и чуват се български песни на Виенската станция
вместо виенски валс
тази глупава виенска станция
уличния музикант простудила,
но пее той с цяло гърло
джоба - празен, гласът - дрезгав,
сърцето - не изстива.
PFM: Решила си да следваш висшето си образование извън България и по-точно в Австрия. Как реши да се реализираш там?
Пролет: Бях ходила във Виена и преди и останах влюбена в града. Сигурна бях, че искам да живея там и затова търсих университет там. Така, 3 години по-късно ме приеха във Виенския университет, специалност Публицистика и комуникации. Въпреки че Виена винаги ще заема специално място в сърцето ми, знам, че със сигурност ще се върна на по-късен етап в България.
PFM: Освен писането разбрахме, че имаш и странично занимание, което пак е с творческа насока – собственоръчно изобретяване на обеци, които пускаш в продажба онлайн чрез Инстаграм профил. Би ли споделила, какво те мотивира да се захванеш с нещо подобно?
Пролет: Всичко се случи на шега – единия ден държах капачки от Кока-Кола и се шегувах, че ще направя обеци от тях, на следващия ден обеците бяха готови. Започнах да правя бижута от най-различни нестандартни неща : кламери, копчета, колани, карти, домино и много други. Учудващо за мен хората започнаха да ги забелязват, да ги харесват, а когато вече бях направила обеци за повече от половината ми приятели, реших, че е време да направя и страницата Valentine Iver в Инстаграм, където всеки да има достъп до тях.
PFM: Пролетина, много се радваме, че нашият екип имаше възможността да се запознае отблизо с творчеството ти и ти желаем само успех за в бъдеще!
Пролет: И аз благодаря! Успех и на вашия екип!
Автор:Power FM
