Честитим празника на ковача на един от последните ковачи в България
На днешната дата - 17 януари, православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики. В народните представи двамата братя близнаци, ковачите Антон и Атанас първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари. С един истински ковач разговаряме в ефира на Power FM Любен Ангелов от Равда. Той е част от Камарата на занаятчиите в Бургас. Майсторът сподели, че е един от последните ковачи в България. „От тука, до Пловдив аз съм единственият. Там има няколко майстора, но и те намаляха. Това е занаят, който е труден и не е атрактивен. Навъдиха се фирми, предлагащи готови елементи. Аз нямам нищо против тях, обаче те нямат нищо общо с кованото желязо. Те не знаят как се държи чук, не знаят какво е огън, работят с готови елементи. Това е нещо, което убива занаята”, сподели Ангелов.
Майсторът разказа, че преди 30-40 години е имало техникум, в който са приемали поне 25 момчета в специалност „ковано желязо”. Сега, по неговите думи, учебното заведение е гимназия и има специалност имитация тип „металопластика”, което не е това, което той практикува като занаят. „В Анлгия съм разговарял с техни занаятчии. Те разказват, че имат фирми, които произвеждат готови елементи, но са малко. Но там има ценители, които могат да оценят продукта. Анлия е една от страните с най-много ковачи. В България също има ценители. Но тук проблемът е, че се гледа първо цената, а не изработката и качеството.
Според Ангелов, професията на ковача все още не е умиращ занаят. Той споделя, че се срещат млади хора, макар и малко, които искат да продължат по тези стъпки. Ковачът разказа още, че има двама сина, но двамата са тръгнали по своя път, далеч от професията на баща си. „След мен обаче няма кой да продължи. Имало е желание, обаждали са се млади момчета, но до там”, сподели със съжаление той.
