За закрилницата Света Елена в Кости отново ще има параклис

Село Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа планина в живописната долина на река Велека, на левия ѝ бряг. Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, с широколистни и вековни гори. Над местността "Св. Богородица" се намира най-старият бук в Странджа - на възраст около 800 г.
Освен името „Костѝ“, в селското землище се срещат и други топоними с гръки произход. Това са названията на местностите Дарданелата, Маврангелово, Крайнеро и Припур.
Истината е, че населението на това близко до границата ни с Турция село някога е било изцяло гръцко. Според преданията то е основано от богат гръцки чорбаджия – днес хората не са много сигурни дали се е казвал Костакис или Костас. През ХVІІІ в., по време на турското робство, той събрал родата и близките си тук, за да се пазят от хайдутството.
Други източници твърдят, че селото е кръстено на св. Константин – патрона на почитаното тук нестинарство, което се практикува именно в деня на св. св. Константин и Елена. И старата църква в центъра на Кости, днес обявена за най-красивата селска църква в Странджа, до изселването на гърците от селото, се е наричала „Св. св. Костантин и Елена”. Тя обаче е разрушена по време на Преображенското въстание и няколко години след това е възстановена, но вече носеща името на светите братя Кирил и Методий. Днес тя е обявена за архитектурен паметник, със забележителен дърворезбован иконостас, сътворен от един от последните странджански резбари – Пандил, и много реставрирани стари икони.
По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото е имало около 120 къщи. Старото гръцко население се изселва от Кости след 1914 г., след като съгласно Букурещския мирен договор (1913 г.) османската власт в този край е окончателно отхвърлена. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово, село Мъглавит, град Малък Самоков и други.
Макар че, след Междусъюзническата война гръцкото население си заминава за Гърция, калимерата между нашенци и гърци продължава и до днес. Така например преселилите се оттук край Драма и Солун анастенария - нестинари - както и техните потомци, всяка година се връщат за празниците на селото, както и на св. св. Константин и Елена. Тук са земите на предците им в Странджа, която те продължават да почитат като Родината.
Професор Валерия Фол казва: „Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя”. „Братя” са и иконите им, изработени според легендата от едно дърво и изписани на едно и също място.
Освен красивата църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в центъра на селото, край Кости има и много параклиси - коначето „Св. Константин“ в северния край на селото. Западно са параклисите „Св. Константин“ „Св. Илия“ , „Св. Димитър“ - на около 1 км западно от селото.В северна посока е одърчето с аязма „Св. Петка“. Параклисът „Св. Богородица“ - на югоизток. Параклисът с аязмо „Св. Георги“ е южно от Кости, в м. Одерето.
Параклисът „Св. Марина“ с аязмото е на югозапад. Някога е имало параклисче „Св. Елена“, впоследствие разрушено.
Хубавата новина е, че идеята е пресътворена в решение преди две години - от община Царево и кметство Кости. За закрилницата Света Елена, отново ще има параклис. Той ще бъде осветен утре, събота, 21октомври. Ще бъде открита и паметна плоча за гърците, родени, живели и починали по тези места. Но преди това, в 9,00ч. на тържествената литургия в храма „Св.Св. Кирил и Методий“ в Кости всички братя ще бъдат отново заедно. Българи, гърци... просто човеци.