Царево ще почете Илинденско-Преображенското въстание
Тази година се навършват 114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – най-масовото въстание на българите в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация - ВМРО.
Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.
По време на бунта са освободени планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
Освободени са и Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 хил. въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 хил. души, от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.
Каква е ролята на Михаил Герджиков, чието име и памет са живи в днешно Царево:
Той е виден деец от Вътрешното Македоно-Одринско революционно движение, организатор и главен войвода на Преображенското въстание. “Неговото име в Странджа, – спомня си Анастас Разбойников – стана легенда и то не толкова поради подвизите му в Македония, колкото поради широкия замисъл на революционните му идеи, поради неговата интелигентност и умението му да привлича интелигентни четници”.
За начало на въстанието Герджиков обявява нощта на 5 срещу 6 август (18 срещу 19 н.ст.) 1903 г. – на празника Преображение Господне.
На този ден на връх Китка пред строените четници, Михаил Герджиков държи пламенна реч: “Часът, за който петстотин години очаквахме, за който работихме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме по балканите, е ударил. Тази вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират ще си премерят силите с нашите душмани... От тази нощ ние не сме вече рая... Вместо с темане, всеки турчин ще се посреща с нож и куршум, докато не се очисти нашата страна от душманите или се подчинят на нашия ред и заживеят с нас не като мъчители и господари, а в братство и мир с еднакви права и задължения.”
За кратко време целият район се вдига на въстание. Един след друг рухват гарнизони, пощи, полицейски участъци, гранични постове...
Лично Михаил Герджиков с група четници нанасят тежък удар на войската и башибозука, завземат конака, пощата, пристанището и освобождават Василико (дн. Царево).
За броени дни Странджа е свободна. Прокудените се завръщат по родните места.
Опиянението от победата обаче е кратко. Въстанието е потопено в кръв. Дните на странджанската република са свършени. На 5 август тя се ражда и на 25 – умира.
И тази година Царево ще почете паметта на въстаниците - на 18 август 2017г. /петък/ в 17:00 часа ще бъдат положени венци и цветя пред паметника на Преображенци и пред паметника на Михаил Герджиков .
За честването на градския площад на 19 август /събота/ от 20:00 часа родопска формация „Орфикус“ ще пее и свири на каба гайди – за свободата.