Пътят на Св. Андрей Първозвани по нашите земи започва от днешно Царево
В последния ноемврийски ден християните по света почитат паметта на св. Андрей, наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Той е най-видният проповедник на християнството около средата на първи век в сегашните български земи по Черноморието.
В храм "Успение Богородично" в царевския квартал Василико паметна плоча сочи, че от тук е започнал пътят на светеца по нашите земи.
Църквата е изградена изцяло от камък през 1825 г. , там където първоначално е възникнал град Царево. Сегашният ий вид датира от 1895 г., след като първият храм е сринат до основи.
На същото място е съществувала и по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в., създадени от ръката на зограф Йоан от Ахтопол. Техният формат е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар преди това. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду.
Най-ценна е една икона на свети Никола, патрон на моряците и рибарите, датирана от 1805 г.
Като споменахме за свети Никола, трябва да кажем, че в района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей като господар на силните морски ветрове и бури, наравно със св. Hикoлa. В Петричко пък съществува поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.
Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. Затова в навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна – жито, царевица, боб, леща и други – „за да наедряват“.