Новини Царево

В най-автентичната си форма кукерските празници са известни под името “бял кукер”, което означава, че участиците са без маска, с открито лице. Ритуалът освен с прогонването на злите сили е свързан и с идването на пролетта и оплождането на природата. Бял кукер правят от цяла България само в селата Бродирово и Кости. Към тях тази година достойно се присъединиха и Синеморец, и Лозенец в община Царево. В Бродилово празникът се чества съботата преди Сирни Заговезни. Празниците са известни още с имет Палцалени кукери понеже костюмите на участниците са парцаливи. По традиция сред тях има мома, баба, поп, доктор и младоженци.

На площада започва обличането на кукера и на неговите придружители, наричани кюфкарите. Това са момци, също облечени в парцаливи одежди, но те са маскирани и тяхната задача е да пазят момата, която е едно от главните действащи лица в ритуала. Другото им задължение е да „бръснат“ мъжете, които срещат, като това се прави със сабя, която те носят със себе си.

Слага началото на шествието с песента “Честит ти, Митка, Кукеровден” . Под съпровода на гайда и тъпан цялата дружина обикаля селото и задължително минава през всички къщи в него, за да не остане някъде скрито зло, което да изпълзи в някой от предстоящите пролетни дни и да донесе нещастие. После се отива на някоя определена нива в землището, където облечен в народни дрехи мъж заорава земята, хвърля в нея семена и прави наричания за богата реколта и през тази година.

От нивата всички се връщат, хванати на хоро, и пак под звуците на музиката се спират на площада.

Там се пали кош с плява, издигнат на висок стълб. Когато дървото изгори и плявата падне на земята, всеки, който иска и може прескача за здраве жаравата. Според вярванията това трябва да се направи три пъти.

Кукери пропъждаха злото и мъжете се превъплътяват в ролята на обичайните персонажи в кукерската дружина – Бял кукер, Кукерска баба, Кукерска мома, кюфкари и др. Присъствието на Белия кукер сред персонажите само по себе си придава уникалност на кукерството в Странджа, което се чества от незапомнени времена. Странджанският Бял кукер е характерен персонаж,който не е познат никъде другаде. Облечен е в овчи или ярешки кожи, обърнати с козината навън, без маска и с открито лице. Съшиването на костюма му става на място в деня на игрите и е част от ритуала.

Кукерските игри предвещават края на зимата и настъпването на пролетта. Символиката в тях е магическа, веднъж за плодородие и после за здраве. В обичая „Паликош” тази символика е изразена най-силно. Кошът е пълен със слама, която е реколта от предната година, и когато падне на земята и изгори, всички я прескачат. Вярват, че това ще им помогне да са здрави през годината. Обредите се изпълняват за осигуряване на здраве, плодородие и плодовитост, а с действията си и с благословии Белият кукер прогонва злото от селото.

Кукерските игри в Кости се превръщат в шарен спектакъл, вплитайки в наши дни древната магия за плодородие и идеята за забавление. Затова и неизменна част измежду кукерските атрибути е дървеният фалос, с който ритуално „заорават” земята. В обредното заораване и засяване главно действащо лице отново е Белият кукер.