Новини Царево

Не знам как се пише за такива неща. За тези, които стягат гърлото, спират въздуха, вадят сол от очите и ... и са така необратими. Нелогични. Някак твърде несправедливи, когато си на 15. И ще останеш на толкова. Ще останеш тук, в Царево. Градът, който си напуснал завинаги. Твърде рано, за да си направил всички щуротии в живота си.

На 27-ми август, скачайки от скалата с кръста на Боруна, загина Добромир Димитров. Доби. На 15.

Той сега е там някъде – с любимите си колоездачи, с децата с угаснали погледи – на групички по пейките, на скалите, край морето...

По проект на Горан Кисьов, по идея на "Вело Царево", с разрешение на Община Царево, с подкрепата на приятели и близки на Доби и семейството му, в негова вечна памет, голям графит ще бъде нарисуван на стената до подстъпа към Боруна.  За да гледат очите му морето. Което го взе твърде рано.

И който може да чете, нека обърне внимание и на стоманената табела, която ще напомня защо рисунката е там. Ако някой си позволи да оскверни това място, ще му припомня Оскар Уайлд и неговия "Себелюбив великан":
„Само мъничкото момченце не избяга, понеже очите му бяха така пълни със сълзи, че не можа да види приближаващия се великан. А великанът тихичко пристъпи зад него, взе го нежно в ръка и го сложи на дървото. И дървото веднага се покри с цвят, птичките долетяха и запяха на него, а момченцето протегна двете си ръце, обви ги около врата на великана и го целуна.”