Какво предстои за Порт Царево или пристанището 80 години по-късно
Пристанището в Царево отбеляза 80 годишен юбилей. То е е открито на 1 август през 1937 година тържествено от Н.В. Цар Борис III.
Преди 80 години три пристанища у нас са най-значими и големи – Бургас, Варна и Царево.
Какво представлява днес Порт Царево и докъде е стигнала идеята за построяване на нов рибарски пристан, ще има ли нов яхтен порт и ферибот до Истанбул – по всички тези въпроси радио POWER FM потърси за отговор кмета на Общината инж. Георги Лапчев.
„ Ново пристанище ще има, каквото и да се случи” – категоричен е градоначалникът. „ Има много възможности, които програма „Морско дело и рибарство” на ЕС може да финансира. С такива средства може да се строи пристанище в България. Интересни са нюансите по посочената програма. И възможностите са няколко. Това са още посоки, в които може да се върви за осъществяване на проект за пристанище.
Докъде сме стигнали? Документацията за пристанище в Царево е вече в нейния краен формат. Остава да получим разрешение за строеж от Министерство на регионалното развитие и благоустройството” – добави кметът.
„Изобщо не сме се отказали от строежа на пристанище. Има индикации, че можем бързо да намерим средства. Имаме изрядна документация, имаме и готов проект. Рибарско пристанище ще има. Рибарите тук са най-голямата рибарска общоност по Южното Черноморие.
Повече от 600 плавателни съда са регистрирани в Порт Царево. Трябва да има място, в което да домуват. Където да нямат притеснение от острите югоизточни ветрове или силните северни, през зимата.
Ако трябва да сме точни - на територията на Царево има две пристанища. Високата стена обособява яхтеното пристанище, а малкият гаван представлява рибарският пристан. Може да бъде финансирано с европейски средства само рибарско пристанище. Европа би подкрепила само общности за развитието на определен сектор. А яхтените пристанища са друг клас и принципно се счита, че финансирането на яхтени пристанища е държавна помощ.
Яхтеното пристанище ще бъде ангажимент и отговорност на самата Община. Ние ще си го изграждаме сами. Но за да го направим, трябва да има достатъчно място и да няма тази конфликтна зона, която съществува сега между яхти и рибарски лодки.
Местата не достигат и царевските рибари са наистина силно онеправдани. Когато бъде готово рибарското пристанище, рибарите ще имат своето спокойствие и място, в което да застанат лодките им. Едва тогава общината ще може да инвестира в развитието на яхтено пристанище.
Хубавото при него е, че то бързо се самоизплаща. Защото реално с таксите, които ще постъпват за пристан на големи яхти, общината ще може да инвестира такива дейности, че да може пристанът за яхти да прилича на един такъв в Карибите, например”.
Още преди време, когато значимите пристанища в България са били три, е отбелязано, че едно от най-дълбоките пристанища е царевското. Заради големите промери (дълбочина), които има тукашното пристанище, то може да приема на котва и доста големи плавателни съдове.
Обмислян е вариант от тук да тръгва ферибот до Истамбул и Порт Царево да приема пасажери.
Пристанището за обществен транспорт, както е официалното название на яхтеното пристанище, има присвоен ISPS – код, който е задължително изискване за приемането на пасажерски кораби. Сега този код е единица. Но може бързо да се вдигне отново към по-висок. (Кодът е свързан с Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) е изменение на Конвенцията SOLAS (1974/1988) относно минималните мерки за сигурност за кораби, пристанища и правителствени агенции.)
„За съжаление през последните години нито един пасажер не е преминал от тук, а кодът е свален поради вътрешните проблеми между яхтен и рибарски пристан” – казва инж. Лапчев.
„Фериботът е също много хубава идея, но осъществима само при завършването на едно наистина добро рибарско пристанище. Всички конфликтни зони трябва да бъдат премахнати.
Тогава ще можем вече да говорим и за „синя” (морска) икономика. Община Царево би минала на едно по-високо стъпало в развитието си. Бихме имали възможост да мислим и за други пристанищни центрове, като например Ахтопол. Той също е много важно направление, което ще залегне в бъдещи инвестиционни планове. Но за целта трябва да осъществим рибарско пристанище Царево”.