Голямата неделя при Голямата аязма

Неделята преди 3 юни. Неделята преди Свети Костадин и Света Елена. Правилно, не Константин, а Костадин. И сестра му – Елена. Така може да бъде само в Странджа. И двамата свързани с огъня, обредите, вярванията и вярата. Не се наемам да описвам нестинарството. Нито зная какво е, нито мога да облека в думи мягията, нито имам право. Тук ще стане дума само за онова, което видях с очите си. Не е шоу. Не е и атракция.
От гледна точка на разбиране на традициите, ето какво казват изворите:
Когато тази сутрин Кости, Българи, Граматиково, Сливарово и Кондолово се отправят към Влахов дол, въздухът звъни. Наричат местността Голямата аязма. Намира се между петте села и е известна като Родината. На нестинарите.
Църквата, за която до днес знам единствено, че е най-красивата в Странджа, е в Кости. Говори се, че костийци пазят най-ревностно ритуалите, свързани с нестинарството. Червени кърпи на раменете на млади мъже с бели ризи. Единият носи иконата на Богородица, другите двама - на светиите Константин и Елена. Тъпан. Гайда. Тамян. И тръгва шествието...
До един от притоците на Велека са събрани шествията на останалите села. Според преданията на това място е имало село, което се е наричало Припори. Според друго, точно тук, във Влахов дол, нестинарите ги "прихващало" за първи път и влизали боси в жаравата.
Точно в неделята преди Свети Костадин и Елена (по стар стил), тук, при Голямата аязма, се спазва точен ред. Повтаря се пет пъти, с процесията на всяко село.
Първа е музиката. Измиват иконите, и ги поставят на дървени одърчета. Приличат на малки олтари в пазвите на Странджа. Със свещи - огънчета.
Смята се, че в този ден водата е най-лековита. Вероятно е така, защото множеството пред пътечката нагоре към изворчето почти не секва.
Извиват се хора, редят се трапези, къкри курбанът за здраве...
Тъпанът думка. Гайдарят, поклащайки се, извива нестинарската...Такива вибрации се усещат, че чак дъха ти секва. Звук – омая. Като сърце - туп-туп...туп-туп...Мелодия. Само странджанска гайда може да те влуди така, че да те слее с всичко – вода, огън, земя и въздух...
В жаравата днес под босите крака се раждаше нещо. Началото. Пречистено.
Влахов дол не е шоу. Не е и атракция. Нестинарският празник ще бъде отбелязан на 3 юни в Българи. Денят,в който Странджа почита Свети Костадин. И танците в огъня ще са звездният миг за нестинарите.
Честит панагир!