Новини Царево

Преображенското въстание е част от подготвяното от ВМОРО (Вътершна Македоно – Одринска Революционна Организация) Илинденско – Преображенско въстание от 1903 г. ВМОРО е национално - освободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Одринския, Солунския, Битолския и Скопския вилаети в края на XIX и началото на XX в. Създадена е през 1893 г. в гр. Солун и нейната цел е освобождението на българите в Македония и Одринско. Земи, останали под турска власт след Берлинския договор от юли 1878 г. Към тези земи спада и Василиковска околия (дн. Община Царево).

След известни спорове е взето решение въстанието да избухне през 1903 г. Боевете в Македония започват на 2 август – Илинден. Обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско, Крушево. Решението за въстание в Одринския революционен окръг се взима в местността Петрова нива. 

На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, общественици, членове на смъртни дружини и др. Той се провежда от 11 до 13 юли 1903 г. Взима се решение за избухване на въоръжено въстание, което е синхронизирано с борбите в Македония. Това се случва на 19 август – Преображение, като по този начин се постига идеята за постоянна борба и революция.
На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия - в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.

Днес в местността Петрова нива е издигнат огромен паметник, символизиращ желанието за свобода, за по – добър живот, за непреходност на националните идеали. Символ на българската култура и традиция. Паметникът е построен в края на 50 – те години на миналия век и гордо се издига на височината, стъпил на терена и впит в пространството. Този паметник е е последен дом, приютил останките на един от най – заслужилите революционери в окръга – Георги Кондолов.

Георги Кондолов е роден в с. Велика, Лозенградски вилает, сега в Турция. Той се включва в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите като войвода, по – късно става и близък приятел с Петко войвода, като създават революционен комитет. До избухване на Въстанието той води няколко чети. На Георги Кондолов е поверена чета в Паспаловския район. Именно там е последното му сражение. На 6 август 1903г. при нападение на турски гарнизон войводата е тежко ранен. Историята около гибелта му не е еднозначна.
Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват „Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата“, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне.
Тези думи са остра проява на желанието за борба, желанието за запазване на неговото поведение, неговата култура и национален дълг. Останките му са положени в костницата, която се намира на гърба на паметника на Петрова нива. На името на Кондолов е наречено с. Кондолово в Странджа, община Царево, а името на героя продължава да живее под друга форма.

За тези дни Георги Николов пише: “Пети август 1903 г. Войводите на този ден посрещат утрото по върховете на Странджа. Михаил Герджиков и Димитър Халачев – на връх „Китка“, Лазо Лазов – на връх „Свети Илия“, Георги Кондолов – на височината „Радославци“, Стамат Икономов, Стоян Петров и Димитър Ташев – на „Махиада“, Костадин Калайджиев – на „Караман баир“, Стоян Камилски – на „Циганка“, Лазар Маджаров, Янко Стоянов и Коста Тенишев – на „Марковец“. Всички са по върховете, откъдето се вижда връх Китка. Там трябва да бъде хвърлена първата бомба, която да даде начален сигнал. ” 
Получава се обаче изненада. Неочаквано, с настъпването на здрача погледите на всички се привличат на юг към полските села, където един след друг пламват огньове. Там ръководител е Яни Попов, който след като получава информация за предателство действа превантивно – изпраща куриери, събира четите, наказва предателите и запалват къщите им. Така започва въстанието. Само за два дни Странджа е завладяна. 
Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до ръководното тяло, разположено на връх „Циганка“, една след друга пристигат тревожни вести.

В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за мобилизация на първи, втори и трети турски корпус. Само двадесет дни издържа т. нар. Странджанската република. Проведени са 289 сражения с участитето на 26,000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12,440 къщи са подпалени и около 4,700 цивилни са убити, а 3,122 жени са изнасилени. След въстанието повече от 30,000 българи стават бежанци.

За тези факти ни напомни кметският наместник на село Кондолово – бай Киро Киров (Епитропов).