Music

Преди 8 години ZAZ (родена като Isabelle Geffroy) се премества от Bordeaux в Paris, за да сложи начало на това, което ще се окаже уникална съдба.

Заживявайки в столицата, тя започва работа като кабаретна певица, където никога не слиза от сцената и пее без микрофон. ZAZ обаче не се задоволява с предсказуемата рутина на кабарето и вместо това решава да пее по улиците на Montmartre. Пленяващият й глас привлича все по-големи тълпи от хора, желаещи да я слушат.

Спонтанният й репертоар включва песни на артисти като Ella Fitzgerald, Yves Montand и Edith Piaf, в някои от които е замесен Charles Aznavour.
Първият сингъл от предстоящия й трети албум “Paris” набляга на връзката между Париж от отминалите дни и същия град днес - връзка, която ZAZ успява да предаде убедително.
Неповторимостта на албума идва и от решителността на ZAZ да работи с иконични френски изпълнители, както никой не го е правил досега. Новопарижанката няма време да върви по утъпкани пътища! Певицата поканва утвърдени музиканти да изпълнят с нея цял набор от песни, посветени на Париж, на живо и без предварителна подготовка в La Frette studios в продължение на една седмица. Сред тях са Ilan Abou и Thierry Faure, които допринасят за голяма част от третия й албум.

Интересен факт е, че за да запази спонтанността на емоционалното изживяване, ZAZ умишлено обуздава присъщото си любопитство относно шансоните, избягвайки изпълненията на техните оригинални версии, многобройните им интерпретации и специфичния контекст на времето, в което са били написани.

Вместо това, певицата подхожда към проекта като към албум с изцяло оригинални композиции. Резултатът е отворено поле за изява на въображението й, където интуицията й определя музикалните граници за всяка песен, а водещ жанр е джазът, макар не изцяло.

Пълната с идеи ZAZ се спира върху десет възхитителни песни, обхващащи широк диапазон от музикални вкусове и даващи на артиста възможност да изрази себе си с помощта на своя глас. Албумът загатва за госпъл, съдържа елементи на manouche джаз, танго и шансон.

Химнът “Sous le ciel de Paris (Under Parisian skies)” на Edith Piaf е трансформиран след 60 години в бързо фолк танго, оживено от акустична китара, акордеон и кресчендо.

“La Romance de Paris (The Romance of Paris)” няма да разочарова своя композитор Charles Trenet, носещ прякора “Le Fou Chantant” (“Пеещият луд”). Като голям почитател на Take 6 – американски акапелен госпъл секстет - ZAZ щастливо аранжира “A Paris”, изпята от Yves Montand след войната, използвайки гласовете като единствени инструменти. Вечните класики са изпълнени с духа на отминалите времена, но с модерно озвучаване и съвременна акустика.

Песента “Paris Canaille” е добър пример за това, с нейния „напомнящ на рап блус, каращ ни да се сетим за актьора Jean Gabin, рецитиращ Michel Audiard”, както я определя ZAZ, смеейки се. Певицата отдава почитта си към песента, написана от Léo Férré, пресъздавайки една от нейните оригинални версии, обект на цензура в края на 60-те.

Албумът е и серия от 13 неповторими парчета, обрисуващи Париж. На първо слушане е трудно да посочиш коя от всичките песни е оригинална композиция, написана частично от ZAZ и разкриваща „нейния” Париж – толкова силно напомня тя на класическите френски шансони.

ZAZ се вдъхновява от френски готварски курс и използва за ритъм прибори като сито, тенджери, чаени лъжици, за да придаде на песента неповторимо звучене. А относно чисто новата версия на “Afternoon in Paris”, инструменталната джаз класика, композирана от John Lewis през 1955, за която никой не се е осмелявал да създаде или добави текст и вокали…. ZAZ го прави.

Париж винаги ще е Париж… особено, когато ZAZ е наблизо!