Предна В момента Следва
ON AIR 00:00 - 07:00
Power Hour Програмата

Блог

Какви са възможностите на езика за постигане на желаните цели?

Какви са възможностите на езика за постигане на желаните цели?

Настоящата статия предлага на читателя да се запознае с понятието езикова демагогия. То е свързано с онзи начин на общуване, който позволява към основното и достоверно съобщение да се добави някаква допълнителна и често съмнителна информация. Езиковата демагогия обаче се различава от обикновената лъжа. Тя (ез. демагогия) се използва за постигане на политически цели, в публицистичните текстове, в рекламата, в разговорната реч и т.н.

Всеки един от нас в определен момент си е позволявал да използва възможностите на езиковата демагогия, за да постигне конкретна цел. Това може да бъде желанието да внушим на слушателя някаква форма на поведение, да го предизвикаме да извърши една или друга постъпка. Освен това тя е плод на стремежа ни да подобрим собствения си имидж и да засилим по този начин влиянието си върху околните. Всички ние общуваме, така че да не си навредим, а по възможност и да извлечем някаква полза за себе си. Ползата от езиковото общуване включва не само получаване на определено знание, но и самопредставянето на говорещия. Желанието му е да постигне определено самоутвърждаване и да повиши или най-малкото да поддържа авторитета си в средата, в която живее и общува. В определените сфери на общуване това се постига по различен начин.

Езиковата демагогия се движи по ръба между истината и лъжата, тя има своите безспорно отрицателни страни, но включва и някои положителни за човешкото общуване моменти. Те трябва да се знаят. Негативните й прояви също трябва да се знаят и да бъдат разпознавани поне частично. Пълното им разкриване би било една утопично поставена задача, затова ще се опитаме да разкрием само някои от манипулативните средства, които се използват в езиковия изказ.
Общуването е това, което позволява на хората да си взаимодействат физически и емоционално и по този начин да си бъдат полезни. 

Езикът има много възможности и благодарение на тях човек успява да реализира различни и разнообразни намерения. Понякога обаче чрез езиковите стратегии могат да се внушават субективни мнения и оценки за обективни факти от действителността. Именно езиковата демагогия е тази, чрез която в речевия акт се вплита неистинна или заблуждаваща представа за нещата, за които се говори. Тук е мястото да си зададем въпроса Какво въздействие оказва върху слушателя езиковата демагогия? Изразяването на неодобрение, несъгласие или недоволство усложнява междуличностните отношения. Поддържането на добрия тон и топлите чувства между хората при изразяване на някаква негативна оценка се изискват много умение и тактичност. На близък човек по-лесно се прави забележка, отколкото на малко познат или непознат. От начина, по който се отправя заповед, съобщение с негативен оттенък или порицание зависи и постигането на желания резултат. Изразяването на положителни емоции (симпатия, одобрение, възхищение, любов, обич, поощрение и др.) поражда добри чувства у слушащия, дори когато думите не са подбрани подходящо.


По-голям интерес представлява негативното отношение между комуникантите, защото при такъв тип общуване езиковата демагогия се наблюдава най-често. В настоящата статия ще разгледам три основни отрицателни емоции – неодобрение, безразличие и презрение, като се опирам на изследванията на Стефана Димитрова, която въвежда темата за езиковата демагогия. 

Неодобрението е свързано със сериозно обмислено отхвърляне на нещо или някого.

Безразличието се възприема като липса на емоции (безразличен съм към някого или нещо – означава,  че не изпитвам емоции към този някой или това нещо – не предизвиква чувства у мен). Но в някои случаи това всъщност е резултат от субективната преценка - преценил съм някого или нещо емоционално и съм стигнал до извод, че този обект не ме вълнува. Безразличието може да се прояви  към непознат човек. Зависи от ситуацията – при конкретни обстоятелства нещо ме натъжава, развеселява, а при други – същото това нещо не ме интересува.

Презрението се определя като една от най-негативните и осъдителни емоции. Проявява се при враждебни междуличностни отношения, когато сме опознали обекта - не мога да презирам някого или нещо, с когото или с което нямам никакъв контакт.
За изразяването на тези три емоции в различните езици се използват различни средства.

Езиковата форма може да ни предпази от редица неприятности в общуването. Тя може да бъде и оръжие, което ни позволява при нужда да бъдем настъпателни и агресивни.
За да изследваме емоциите, трябва да разглеждаме езиковите факти не в изолация от действителността, а в контекста на живота.

Ясно е, че всеки от нас изразява емоциите си пред слушатели. Другите са онази група, към която говорещият човек би искал да принадлежи. Тъй като той иска да бъде приет или одобрен от тази група, той трябва да бъде внимателен в общуването си с нея – да следва Принципа на вежливостта. Трябва да пречупи своята концепция през призмата на въпросната група. Емоциите на говорещия непременно ще се срещнат с емоциите на слушащия и от тази ''среща'' говорещият не бива по никакъв начин да губи.


Ако говорещото лице няма намерение да обиди или нарани събеседника си при изразяване на безразличие, неодобрение и презрение, трябва по някакъв начин да смекчи казаното. Съществуват изпитани методи за постигане на тази цел. Например това са изречения, в които вместо директно да говорим за слушащия, ние изместваме вниманието върху неговите действия, постъпки, убеждения и пр. Така вместо неодобрение на личността въобще Не те одобрявам; Не те приемам и т.н., обикновено се казва Не одобрявам постъпката ти;  Не харесвам отношението ти към колегата и т.н.
На ниво значение и намерение изреченията Аз те презирам и Аз презирам такъв начин на действие са коренно различни. Първото изречение има за цел да унижи, да оскърби човека. Целта на второто – да го дистанцира като личност от определен начин на действие.
Ако говорещото лице иска да демагогства, така че да прикрие желанието си да обиди някого, той ще използва втория модел (с подлог в трето лице). Още по-отдалечени от комуникативната цел обида са изреченията, в които не се фиксира отделната личност, а се говори за някакво множество, например: Презирам всички, които не уважават труда на другите; Ненавиждам хората, които се женят по сметка.
Такива изречения не съдържат открита обида, даже ако са произнесени пред някой член на обсъжданото множество. В такава ситуация и безразличието не може да се възприема като враждебност: Все ми е едно дали всички спортисти ще се влючат в турнира или само една част от тях.

 

Като демагогства, говорещият понякога принизява и собствената си личност чрез произнасяне на самоубийствени фрази, например:  Аз съм идиот; Презирам самия себе си; Аз съм нищожество. В тези изрази обаче няма искрено намерение да отрича собствените си достойнства. В един и същ текст може да има различен подтекст и от умението на говорещото лице да използва езика зависи към какъв тип подтекст ще насочи слушателя.
Езикова демагогия може да открием и в публицистичните текстове. Най-ярък примери могат да бъдат открити в печата, тъй като авторите на статиите използват различни манипулативни езикови стратегии, за да предизвикат по-голям интерес към изданието. В езиково отношение демагогията трябва да бъде ясна и същевременно колкото се може по-неточна; тя трябва лесно да се набива в съзнанието, но не трябва да съответстват на фактите, за да е възможно под формулировките й да се сумират колкото се може повече различни възгледи, интереси и представи. Явните средства на демагогията са многозначността на думите, превръщането на мислите в шаблони и десакрализация на утвърдени идеологеми.   Примери:
Бунтът на мародерите - историята на едно „кърваво” писмо
Истината за войната между Слави Трифонов и Васил Найденов
Сибирски шамани с шокиращи предсказания


От степента на културата на дадена личност и преди всичко от степента на езиковата й култура зависи умението й да бъде сдържана и уравновесена при изказване на всичко, което предизвиква неодобрение или негативно отношение.
Учтивостта, казва Шопенхауер, е като въздушна възглавница: в нея няма нищо, но смекчава ударите на живота.

 



Power TOP 30

  • 1
    LENNY KRAVITZ
    LOW
  • 2
    MATOMA & ENRIQUE IGLESIAS
    I DON'T DANCE (WITHOUT YOU)
  • 3
    KAZKA
    ПЛАКАЛА
  • 4
    COLONEL BAGSHOT & MAHMUT ORHAN
    6 DAYS
  • 5
    MALUMA & SHAKIRA
    CLANDESTINO
Цялата класация