Блог

Избори.

На това мирише в Бургас. Даже вони, та се не трае. Обаче какво става ясно от истериите и „посланията“ на кандидатите за местната власт в Бургас към днешна дата?

Нехайно бих ги разделил в няколко категории.

 Първите са тези, които вече са били на банките в общинския съвет,  независимо от политическата им oкраска и пристрастия, постигнали са нещо за града, експерти са и се чувстват отговорни за това, което ще се случи от постигнатото досега в бъдеще време. Тях мога да ги преброя на пръстите на ръцете.

Вторите пък никога не са били във властта. Обаче много искат. Кампанията им минава в омаскаряване и отричане на всичко и всеки, който е постигнал нещо до този момент. Основно тава се случва в Социалните мрежи. По думите им през Бургас е минал световен Апокалипсис. И то не веднъж. И толкоз. От тях до този момент слушаме ОСНОВНО „колко са зли и гадни всички останали“, ама не и „ние с какво ще бъдем по-добри от тях“. За тях е важно да бъдат избрани, да им се гласува доверие, пък като влязат в играта ще му мислят какво да правят.

Поредната група кандидати са тези, които са били овластени, ама не им е достатъчно. Те са на принципа, колкото повече, толкова по-добре. Неразпознаваеми са. Често изглеждат като дете, което тропа с краче, защото са му отказали лакомство.  Харесва им, и са готови на всичко за да седнат отново в Общинския съвет. Дори и с цената на мощни плюнки към бивши и настоящи вождове. Те не се притесняват да го играят нечия патерица, нечий златен пръст или касичка. Те досега много били работили, ама не могли да реализират идеите си, щото нямали мнозинство и подкрепа. Сериозно? Затова ли никой днес не може да се сети какво сте свършили през последния мандат?

Но пък сега тези същите не обичат да ги питат, но пък обещават и невъзможното. Обещания, граничещи с лудост и биполярно разстройство.

Има и една друга група кандидати, които живеят в заблудата, че някой някъде в социалните мрежи се интересува от мнението им. Не знаят значението на думата “популизъм”, което ги тласка да я използват по най-грозния начин. И това им носи по 100-200 харесвания, от които на кандидатите им поникват криле. Само, че с лайкове досега никой не е бутнал правителство, не е променил статукво, не е направил живота на хората по-смислен, по-справедлив и по-лесен.

Има и една последна група. Те са в Общинския съвет заради заплата. Осигурена. За следващите 4 години. Има и такива, на които шефа им е казал: “Отиваш в Общинския съвет, за да имам влияние и там“. И т.н. и т.н.

А времето си тече. 27-ми октомври наближава. Даже е тук вече. А хората отдавна не са толкова прости, за колкото кандидатите за местна власт ги мислят. Дали обаче някой си дава сметка за това? Всички мераклии за власт говорят, но никой от тях не се вслушва..