Блог

Възможно ли е това и как може да стане? Всеки един от нас преминава през много етапи в живота си. А дали всеки се е замислял над това „Кой съм всъщност аз?”, „Познавам ли себе си?” и „Дали имам едно Аз?”.

Ние изпитваме любопитство към всичко, което е около нас, но дали сме и толкова любопитни към самите себе си? На въпроса „Познаваш ли себе си?” някои ще отговорят съвсем убедително, че познават себе си, други ще се колебаят, а ще има и такива, които откровено ще кажат, че не се познават. Аз не познавам себе си изцяло, но ми е интересно да се опознавам.

В психологията определението за Аз-ът е следното :

Аз-ът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. Аз-образът условно може да бъде разделен на две:

• личен и социален.

И двата могат да бъдат допълнително разделени на две:

• реален и идеален.

Така се получават съответно: идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивидът), реален личен Аз-образ (какъв е индивидът според собствените му представи), идеален социален Аз-образ (как индивидът би искал да бъде възприеман от околните) и реален социален Аз-образ (представите на индивида за начина, по който другите го възприемат).

Може би някой от нас нямат само изброените…

 

 

Определено до момента съм открила поне три мои „Аз”, но според моя приятелка имам тринадесет. Звучи доста забавно, но и стряскащо, нали? Но като се замисля, може да са тези, които не съм опознала още в себе си.

Замисляли ли сте се колко пъти в деня се променяте? Дали се държите по един и същ начин с всеки, който срещате? Показваме това, което искаме да сме или това, което другите искат да видят? Не мисля, че има хора, които са абсолютно с едно „себе си” пред всички останали. Родителите, приятелите, децата, любимият човек, колегите – всички около нас изискват нашето внимание, но поведението ни не е едно и също към всички.

Можем и да се запитаме: „ А как ме възприемат другите?”, „Държа ли на тяхното мнение за мен?”, „Трябва ли да се съобразявам с техните преценки?”. Понякога е хубаво да се вслушаме в хората около нас, защото могат да ни помогнат да опознаем себе си. Най-голяма и искрена е подкрепата от най-близките ни хора. Те виждат добре някои наши черти в характера, които ние не забелязваме. Може би не трябва да се сърдим, когато ни кажат нещо за нас, което не ни харесва, а да се вслушаме в мнението им, да го приемем и да се опитаме да опознаем себе си, за да разберем кое ни харесва и кое не в нас самите.

Трудно е да познаеш себе си, но е необходимо да знаем кои сме всъщност…

 

Поведение на работа:

На работа трябва да се стараем чрез поведението си да разкрием качествата си така,че да бъдат оценени. Ние можем да бъдем отдадени на работата си, но не и емоционални; забавни, но не и несериозни; самоуверени, но не и самонадеяни.

Поведение с приятели:

Поведението ни с всеки един наш приятел е различно и може да бъде променливо. Важна роля тук играе изграждането на доверие към хората до нас и промяната в нас самите е повлияна от това.

Попаднах на едно упражнение, което може да ви помогне да се вгледате в себе си:

• Напишете на лист хартия 10 прилагателни, които според вас описват личността ви. Не външния вид (Аз съм нисък, с тъмна коса….), а личността ви. Това е обичайният ви маниер, по който действате в различни ситуации.
• Намерете човек, който ви познава добре и го помолете да ви опише също с 10 прилагателни имена каква личност сте, но не му показвайте вашия списък.
• Сравнете двата списъка. Оценете дали ви беше трудно да се описвате и попитайте вашия приятел дали същото е изпитвал и той. Вижте какви са разликите, колко големи са отклоненията между вашето мнение и това на вашия приятел.

Нашата личност насочва поведението ни в определени посоки. Когато се знаят личностните качества е възможно да се прогнозира в някаква степен и посоката на поведението.

Човешката душа е мистерия… Ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена. Не трябва да допускаме душата ни да се превърне в пустиня, а да се развиваме и да достигнем до себе си.

… и може би няма човек, който да има една същност…