Докъде я докарахме? Да се радваме на гладкото пътуване!?

След дълго очакване и безкрайни задръствания, тази сутрин осъмваме с добрата новина - че новият подход-транзит, който ще облекчи трафика в града посока Созопол вече е отворен. И да, различно е усещането за пътуване в Бургас, след като не чакаш по 1 час от УМБАЛ към „Трапезица” или от моста „Владимир Павлов” към „Трапезица”. Тази сутрин задръствания в тези участъци нямаше. Пътуваш нормално и пристигаш навреме на работа, без да се налага да употребяваш хапчета за успокоение на нервите.
Новата отсечка се използва активно и хората не чакаха два пъти да ги поканиш. Още на навлизане от посока София към ул.”Яким Якимов” (околовръстен път на комплекс „Славейков”) спомагателната лента е в завършен вид – асфалтирана и дори с обособено място за озеленяване. „Островчето” разделя трафика към Южното Черноморие и Бургас и не предизвиква задръстване. Всички се изтеглят равномерно. След навлизане на ул.”Яким Якимов” следва бързо предвижване към кръговото на КАТ. И там задръствания няма! Новият мост и ето ни на обновената ул.„Крайезерна”. Пътуваш и гледаш хоризонта – прекрасната гледка на езерото „Вая” и комплекс „Меден рудник” някъде назад...Не се налага да пътуваш и да гледаш дупките. Приятно е! И пътя е толкова равен, спускаш се плавно ...към ново кръгово движение. Кръгът е широк! Минават и по-малките и по-големите. Спокойно е. Тези, които пристигат от посока СОМАТ също се присъиденяват към кръговото спокойно. Новата визия на „Крайезерна” е четирилентова. Разделителна мантинела, осветление, дори саксии с цветя за красота...Караш и не вярваш какво е било и какво е сега. Бетонени прегради пазят новия път от покачване нивото на водата на езерото „Вая”. Кеф ти е! И почваш да мечтаеш...как отвъд бетонената стена няма камъш, а алея за разходка, пейки, от където да наблюдаваш спокойните води на езерото или проста залеза, велоалея за спорт, кътове за отдих и почивка...Колко хубаво би било! Дано да стане някой ден, мислиш и продължаваш да шофираш. И без това всички карат бавно сякаш да се порадват и те на гладкото пътуване. Успоредно с това си мислиш: ”Докъде я докарахме? Да се радваме на гладкото пътуване!?". Другите хора отдавна не смятат това за екстра. Пътуват си и мислят за наистина важните неща, мечтаят, наслаждават се на гледките край пътя...”
Дано тежките машини не смажат пътя, дано по-дълго да продължи това приятно изживяване, дано всички в цялата страна да се радват на подобно пътуване някой ден, дано пътищата станат средство за придвижване от точка А до точка Б, а не повод за допълнителна тревога и притеснение, дано се отучим да си честитим новите отсечки.Дано!
Докато този момент дойде, обаче, да си пожелаем съвестност, безаварийно шофиране и бързо предвижване. Пожелавам на себе си и на вас да не спирате да изисквате! Така хубавите неща, за които мечтаем сега, след време ще се превърнат в реалност, на която всички да се радваме!