Бялото ни отива...
Зимата ни напъпли. Бяла. Пухкава. Люта на моменти, но толкова красива. Чиста. И хоризонтът заблестя...Спри! Огледай се! И виж – кокетната премяна на дафиновия лист, тежката корона на дърветата около теб, притихнали и свити. Ледените шапки на уличните лампи, спокойствието на морето и то отдало се на зимната омая... Спри! Огледай се! Попий от блазнещата белота и се наслаждавай на кратките мигове мраз! Тичай в снега! Запомняй формите и чупките на таз прекрасна самота! И дано да си щастлив в блажените минути, защото носиш ли щастие в душата, няма разлика да правиш зима ли е , лято ли е... Слей се и се забавлявай, че отново пак ще дойде пролетта! И тогава ще ти липсва, и ще помниш, и ще можеш да разказваш, за онез минути с мирис на канела или пък топъл шоколад...
„Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да и предаде сладост” Джон Стайнбек
b 
